И ние българите, като много други народи си присвояваме приказката как, когато Бог създавал света забравил за съответната страна и накрая обърнал торбата си над нея и я дарил с всички възможни природни и културни богатства.
Според нашите археолози и историци:
"Най-старото вино е направено от лозата, открита край светилището на Орфей, до кърджалийското село Татул." За нея историците предполагат, че е на възраст от над 3000 години. Изследванията от Националния институт за
виното и спиртните напитки показаха, че
виното от древната лоза е от непознат сорт грозде. По основните си химични показатели то не се отличава от съвременните промишлени сортове. Според проучванията лозата край Татул принадлежи към
европейските сортове лози.
Виното и се доближава по характеристики до к
аберне совиньон и каберне фран. Археолозите не са изненадани от откритието, защото вече са доказали, че в Родопите
лози се отглеждат повече от 8000 години. Според тях това ще промени представите, че
лозата е пренесена в Европа от Мала Азия.
Една от впечатляващите истории е за изкореняването на
пиянството на българите чрез лозята по волята на
хан Крум. Може би историческият факт е обвързан с
легендата на момъка Мавруд, който дал повод на хан Крум да отмени забраната за
винопроизводство по българските земи.
Друг мит, който се е превърнал в
гордост на българина е за прочутото
червено вино, произвеждано от сорта
широка мелнишка лоза, за което казват, че
"можеш в кърпа да го носиш". Изнасяли го в
Италия,
Франция и още много страни. Знатни особи считали за привилегия да го имат на трапезата си.
Сред най-големите производители и търговци на вино били
Кордопулови -
род с интересна история и огромен принос затози златен период в летописа на Мелник. Мелнишкото вино, произвеждано от
Манол Кордопулов, спечелило огромна популярност на
Световното изложение в Париж през 1889г. След което той получил огромен брой поръчки и се шегувал, че е осигурил работа и на внуците си. Красивата
винена приказка продължава и до днес в два прекрасни варианта.
Първият вариант е избата на прословутата
Кордопулова къща, където се дегустират
вина. В нея може да се усети магията на
възрожденския дух, като е една от най-забележимите сгради в
Мелник и горещо се препоръчва на
винените туристи.
Другият вариант е колоритната мелнишка изба на Митко Шестака. Като тя е традиционна и оригинална. Предлага туристически преживявания със собствен винар.
Влизането на България в семейството на социалистическите страни променя коренно лозаро-винарската практика на страната. Засаждането на интернационални сортове цели задоволяване нуждите на огромния Съветски съюз, а по-късно и на запада от обикновено трапезно вино.
През 1966г. България е вече на 6-то място по износ на вино в света. Появяват се и първите наченки на винен туризъм в България, като началото е поставено във "Винпром Лясковец", където се приемат чуждестранни туристи и им се представят българските вина.
След 2000 г. тласък в развитието на лозаро-винарството и на свързания с него
винен туризъм в България дава програмата САПАРД.
Резултатът от инвестиционният бум в лозаро – винарството в България, който се постига е имиджа на дестинацията, отразен в оценката на експерта по вина Каролайн Гилби: "Забравете старият имидж на България - страна на евтини на вкус вина и погледнете към новото поколение майстори на виното.”